Постинг
24.01.2007 02:12 -
червеният москвич-forget-me-not
Този москвич беше много червен и много стар...Модел 196...Акумулаторът му почти никога не беше в час,спирачките - и те ,а ние трите-Маргаритка,Тренева и Аз изобщо никога не бяхме влизали в час и живеехме на принципа речено-сторено:
В началото на шеметните си кариери,Аз и Маргаритка работехме във фирми,чиито работодатели имаха неблагоразумието да ни поверяват служебни пари с които ние си организирахме едни истински гуляи през уикендите-три кюфтета,порция пържени картофи със сирене и две бири за трите в кръчмата на Леля Ева-вътре мърсотия,смрад и селските пияници,а ние трите щастливи,ядеме,пиеме и най-вече се караме смешно,и естествено,въртиме комбинации как и кога да възстановим служебните пари,като вариантите се свеждаха до това коя кога взима аванс и заплата.След като приключехме с този гуляй се мятахме на москвето(ако имаше с какво да налеем бензин,естествено)и запрашвахме към една от сладкарничките Лучано,където заблажвахме с пастички,като по пътя-на отиване и на връщане-колата задължително създаваше проблеми,като спираше точно по средата на пътя и Аз и Тренева ставахме да бутаме,а Маргаритка отвътре "като Клеопатра"(това Тренева го твърдеше) се мъчи да запали и ни хока ,че не бутаме сериозно...
Веднъж се бяхме приготвили за официална вечеря у Маргаритка.Менюто беше много прецизно подбрано-пълнени чушки ,туршия и вино.Пълнените чушки са специалитет на Маргариткината майка-една многострадална жена,която все сънува,че е в рая,а обикновено се държи така,като чели са я набили в деветата дупка на ада...Както и да е-Зима е.Много,много обилен снеговалеж,а ние имаме задача-да заредим москвича преди официалната вечеря,щото после Маргаритка трябва да ни разкарва по домовете.Потегляме към близката бензиностанция и естествено ,внезапно бинзинът свърщва.Маргаритка слиза,заръчва ни да не мърдаме и спира една полицейска кола,която минава точно в тоя момент и отива с тях да сипе бензин.През това време Аз и Тренева неперкъснато сме навън и чистиме москвето от неспирно и обилно падащия сняг,вследствие на което и двете добиваме почти демоничен вид-мокри,сплескани коси,размазан грим,едната вежда е напълно изтрита,другата -размазана.Тренева иска да си припомни как се кара кола ,а аз не и давам да се докосне,защото ме е страх да не потеглиме внезапно-при напълно празен резервоар...В този момент се връща Маргаритка,ченгето налива в резервоара,Маргаритка го моли да спре насрещното,за да завием обратно към дома и той го прави,като ни гледа невярващо...
Спомням си и случаи,когато е трябвало да го бутаме по нанагорнище...
При тотална липса на пари си правехме автопартита-купувахме си по два малки джина в пластмасови чашки,за Тренева -вафла,тъй като тя се прави на въздържателка от врама-на време-и си паркирахме количката край един парк и си се карахме и смеехме на спокойствие...
По-късно Спартак-това е на Маргаритка таткото,много свестен човек,но намиращ се под силното влияние на Маргариткината майка-продаде москвича-за триста лева.Никога не съм си и помисляла,че тези изживявания могат да струват триста лева...
В началото на шеметните си кариери,Аз и Маргаритка работехме във фирми,чиито работодатели имаха неблагоразумието да ни поверяват служебни пари с които ние си организирахме едни истински гуляи през уикендите-три кюфтета,порция пържени картофи със сирене и две бири за трите в кръчмата на Леля Ева-вътре мърсотия,смрад и селските пияници,а ние трите щастливи,ядеме,пиеме и най-вече се караме смешно,и естествено,въртиме комбинации как и кога да възстановим служебните пари,като вариантите се свеждаха до това коя кога взима аванс и заплата.След като приключехме с този гуляй се мятахме на москвето(ако имаше с какво да налеем бензин,естествено)и запрашвахме към една от сладкарничките Лучано,където заблажвахме с пастички,като по пътя-на отиване и на връщане-колата задължително създаваше проблеми,като спираше точно по средата на пътя и Аз и Тренева ставахме да бутаме,а Маргаритка отвътре "като Клеопатра"(това Тренева го твърдеше) се мъчи да запали и ни хока ,че не бутаме сериозно...
Веднъж се бяхме приготвили за официална вечеря у Маргаритка.Менюто беше много прецизно подбрано-пълнени чушки ,туршия и вино.Пълнените чушки са специалитет на Маргариткината майка-една многострадална жена,която все сънува,че е в рая,а обикновено се държи така,като чели са я набили в деветата дупка на ада...Както и да е-Зима е.Много,много обилен снеговалеж,а ние имаме задача-да заредим москвича преди официалната вечеря,щото после Маргаритка трябва да ни разкарва по домовете.Потегляме към близката бензиностанция и естествено ,внезапно бинзинът свърщва.Маргаритка слиза,заръчва ни да не мърдаме и спира една полицейска кола,която минава точно в тоя момент и отива с тях да сипе бензин.През това време Аз и Тренева неперкъснато сме навън и чистиме москвето от неспирно и обилно падащия сняг,вследствие на което и двете добиваме почти демоничен вид-мокри,сплескани коси,размазан грим,едната вежда е напълно изтрита,другата -размазана.Тренева иска да си припомни как се кара кола ,а аз не и давам да се докосне,защото ме е страх да не потеглиме внезапно-при напълно празен резервоар...В този момент се връща Маргаритка,ченгето налива в резервоара,Маргаритка го моли да спре насрещното,за да завием обратно към дома и той го прави,като ни гледа невярващо...
Спомням си и случаи,когато е трябвало да го бутаме по нанагорнище...
При тотална липса на пари си правехме автопартита-купувахме си по два малки джина в пластмасови чашки,за Тренева -вафла,тъй като тя се прави на въздържателка от врама-на време-и си паркирахме количката край един парк и си се карахме и смеехме на спокойствие...
По-късно Спартак-това е на Маргаритка таткото,много свестен човек,но намиращ се под силното влияние на Маргариткината майка-продаде москвича-за триста лева.Никога не съм си и помисляла,че тези изживявания могат да струват триста лева...
